Апартамента на Нериса

Като Висша жрица, Нериса има един невероятен апартамент, който е голям, луксозен, обзаведен по нейн вкус.
Всекидневната
Спалнята
Апартамента на Нериса Contem11

Банята

Влязох в стаята си. Не знаех какво да направя. Проклетите мисли за... не мога да изрека името му, отново ме налетяха. Защо, защо трябваше да става така? Не знаех. Когато отворих вратата на апартамента си, бавно се доближих до един от диваните в хола и седнах. Сабух обувките си на токове и ги пуснах на земята. В този момент, усетих как Сапфира плавно се приближи до мен. Седна в скута ми, а аз нежно започнах да я галя по меката, сива козинка. Когато я погледнах в очите, видях, че нейните също бяха пълни с тъга. Разбираше ме. Сложих ръка на лицето си, сякаш да скрия всичко, което чувствах. Усетих една горчива сълза да се спуска по гладката, порцеланова кожа на лицето ми. Легнах на дивана, а котето се качи върху тялото ми. Сякаш ме погали с лапичката си, все едно ме успокояваше. Имах нужда от приятел. Никога няма да забрава как намерих безценната ми котка. Беше една нощ, когато бях пети курс. Вървях в коридора на път към кабинета по Актьорско майсторство. Тогава някаква топка косми скочи в ръцете ми. Сапфира беше бебе, но очите `и блестяха като кристали. Оттам дойде името `и. И оттогава насам, все е била до мен. Котките били просто животни. Но не. За мен точно това животно е приятел. Милвах я, без да спирам. Гледах безмълвно в тавана и чаках всичко просто да отмине. Като вятър. Все едно никога не се е случвало.

Бях напрегнат. Бързо се прибрах в апартамента си. Не знам как стигнах с колата си, а не се блъснах някъде, но доста бързо се прибрах.Когато влязох върте и оставих покупките в хола, си погледнах телефона. Венера ми беше звъняла. В мен нещо стана, бях поставен на кръстопът. От една страна бе това да `и се обадя, а от друга - да не. Първото надделя. Не можех да не я чуя по много причини. Първо - щеше да ми се оправи настроението, второ щях да `и подаря дрехите. Затова звъннах ...
- Алоо коте. Търсила си ме, кажи?
Тя: - Ами исках да те чуя, как си, какво правиш?
- Ами добре съм и тъкмо си мислех дали ще искаш да дойдеш в нас. Трябва да ти кажа и покажа нещо - засмях се аз.
Тя: - Ооо така ли, идвам веднага.
Затворих телефона и отидох да проверя, какво има в хладилника, да направя нещо за хапване и какво имам за пиене. Разбрах, че няма нищо за ядене и реших да ида до Висшата Жрица, за да я помоля за ключа от столовата.Запътих се към апартамента й и почуках.Никой не отговори и реших да надникна какво става.Отворих леко вратата и я забелязах.Беше се свила на един от диваните и дишаше тежко.Доближих се до нея, като я поздравих, но тя не ми обърна никакво внимание.Бавно клекнах до нея и поместих косата от лицето й.Та тя плачеше ?! Нали тя беше лидерът, който никога не плаче.Хванах лицето й и го обърнах към мен.Красивите й сини очи ме пронизаха.Беше толкова красива... Една сълза се пророни и се плъзна по ръката ми, като накара студени тръпки да минат през тялото ми.
-Извинете..аз... исках да видя как сте..очевидно не сте добре.. - забелязах колко беше измъчена и дори нямаше сили да пророни дума..